БАЩА
Стига вече
ежби,
синове!
Искам в мир духът ми да си иде!
Къщи вдигах с тия две ръце -
все за други,
все до керемида.
Майка ви
наесен си умря…
До последно плачеше, горката:
“Даже гробът ми ще разделят!
Като зверове.
А пък са братя.”
Синове,
в земята
се мълчи.
Затова ви казвам: Има време,
впрягайте се в нашите бразди.
Другото е шум
и суетене.
Другото е сляп
водовъртеж.
Няма ни изброждане, ни дъно.
Почнеш ли го, няма как да спреш -
падаш
и пропадаш -
лудост, сън е…
Синове,
не виждам
светлина…
Е, дошло е времето, но зная -
дойдете ли, ще ви чакам там -
в мъничкото
ъгълче
на рая.
Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ