***

Пейзажът след боя е винаги, впрочем, такъв:
смъртта ги обгръща на някаква бивша морава –
устата са сухи, очите се пълнят със кръв.
А векът нито чул, ни видял, ни разбрал, продължава.

Краят на боя банално завършва за тях –
те са вече излишни, освен като братска могила,
по която пристъпва без никакъв спомен и страх
и замислено къса тревите кафява кобила.

Георги Ангелов – НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ