Ниското войниче с дългия шинел
все не стреля точно в правилната цел.

Продължава бодро при команда: “Стой!”
Залезът го спира, спъва го листо.

Хлебеца му вземат. Някой го гълчи.
То не се обижда - гледа и мълчи.

И се търси дълго в облака мъглив,
в полска детелина, в птичи йероглиф…

Но в пръстта на хълма, изгрева повел
мълчаливо ляга,
непредало флага,
тихото войниче с дългия шинел.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ