Братя, България няма със нас да умре.
Тези, които до вчера коса са въртели,
могат, щом трябва, и с пушка да стрелят добре.
И могат да гинат,
тъй както
бащите
са мрели.

Чухме за разните учени празни глави,
които мърморят, че Одрин е непревземаем.
Но Одрин ще падне. И нека светът се диви -
българин
път за назад
при атака
не знае.

Утре с “На нож!” ще продъним небето голямо.
И в сърцата с България нека да дойде сънят.
Щом за нея умираме, значи, че никога няма
да я срещне отчаяна,
жалка,
безвременна
смърт.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ