На Ели Видева

Малка е
заслугата ти, майсторе.
Малка.
С други думи - никаква.
Знаеш, как да е - прибрахме те.
Иначе да бе изгнил
в тъмниците.

Рекохме си:
“Бива го обесника.
Може дип да не е чак от нашите,
ала ни изглежда да е свестен.
Пък и мост да съгради -
ни викат -
страшен е.”

То дотук - добре.
Ама го виждаме -
не е мост, да кажеш, като другите.
Сянка, викат, в него си зазидал.
По-добре
да беше хванал
плуга.

После друго:
Чуваме - пиянстваш.
В църквата не стъпваш, тъй изглежда.
Слухове се носят - хулиш старите
и на бирника
си пукнал
вежда.

Носи се и друго:
за вдовицата.
Цяло село знае що за стока е.
Ти ли се намери да прескачаш зидове?
Дето нямаш
над главата
покрив.

Та дойдохме
да ти кажем:
Стига!
Стига те е хранило сел?то ни!
Хайде холан, бягай
да си гониш дивото!

Питомното е за хората.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ