Варвари сте вие, кератлар.
Що издайници дотук изгоних.
Племе да сте - да ви разбера,
но и то живее по закони.
А сред вас - на хиляди един
да ни кресне, да извика: “Стига!”
Бесиш го, отвръща ти: “Амин!”
Колиш го, затриваш го - не мигва.
Ако чедо или твоя кръв
бях запрял в конака и научиш,
пак ли щеше да се юрнеш пръв
чак от Влашко царщина да буташ?
От шубраците онази сутрин
гледах: вашият войвода плака -
две юници искаше да купи,
воловарят му подаде камък.
После го натири - да върви.
Знаеше, че до един сте гладни.
На такива, чоджум, се крепим.
Турция ли, казвате, ке падне?
Само твоята глава…
                               До мрак
ще заминеш в рая на раите.
А на гроба, за да има знак,
ще ти турим утре букаите.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ