“…после да дойде безумният кървав Април,
после да дойде и Янтра с водите си стръмни.
Да сварим, се моля - да сложим под Турско фитил.
И сит на покорство, светът ни тогава да гръмне.
Но нехае селякът. Кротува. От гнет доубит,
до харман не подгъва из нивите агови крак,
вечер във кръчмата псува и ляга пребит,
а когато заспи, не сънува байраци, а впряг.
А ние сме още във Гюргево. Още е зима.
С България, милата, само ледът ни дели.
През този на Дунава хиляди пътища има,
онзи - в душите - само със кръв се топи.
Готов съм за смърт и дано някой ден ме намери.
Но дойде ли, Боже - спаси ме от гняв и от студ:
нека не видя как в тъмното водят потеря
българи с брадви в ръцете…”

И Господ го чу.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ