Ех, градчето е толкова бедно,
а пък те са пияни от дни -
пеят, викат, препускат приведени
на конете, крещят ругатни.
Пехливани се борят до мръкнало,
вият зурни край тежки софри.
Резват мигом главата ти, гъкнеш ли.
Пиша, братя, а в мене гори…
И каквото видяха очите ми,
по-добре е да бях ослепял…
Кръв шуртя по чаршията, питаш ли
как се ходи във кървава кал.
Но мъже сме - не бива да чакаме
да ни сторят под ножа курбан.
А жените ни цяла нощ плакаха -
жив одрали съседа Стоян.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ