Черна угар. Сняг се стели.
Глъхне някъде керван -
водят българките бели
към далечния Левант.

Ох, къде глава да сложиш,
брате мили? Върволик
от бедняци и велможи
гълта гладният дръвник.

Турци - сатанински гости…
Пепелища, плач и лай.
Свири в пръснатите кости
декемврийският безкрай.

Кой съм аз ли? Шепот. Сянка.
Пиша този летопис
вкочанен от студ, в землянка,
на един прокъсан лист.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ