ПИСМО ДО СИНА

Не ми хвали чак толкова Византия!
Ти знаеш, че съм я обхождал цялата -
познавам от години увъртливите,
подкупни нейни магистрати, шумните
разноезични тържища и ханове,
сравними по тщеславие с Ниневия…
От царските покои до бордеите
ще видиш само злъч и безразличие
към пришълеца… Чужди са ни гърците.
Поетите им също тъй познаваме -
надменни, многословни, самовлюбени,
наметнали се с тогата на ученост,
поети, впрочем, има ли Византия?
А, както знаеш, няма ли го Словото,
човек е запокитена тресчица
в безпътните тресавища на времето.

Вземи си сбогом, сине,
с Филипополис!


Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ