Не беше пътят ми
пример за подражание.

Но докато е жив човек
има какво да губи.

Не си създавай кумири?
Създавах си и още как -
лъжем се, смъртните.

Почитай баща си и майка си?
Почитах ги по своему.
Дано да са го разбрали.

Не кради?
Тук съм спокоен -
държавата винаги ме изпреварваше.

Не нападам никого,
питам:

защо (макар, че ще отречете)
цял живот
искахте да бъда
ваше подобие?

Да не би тайно
да се имахте
за богове?

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ