“…те прииждат отвсякъде. Те ни обграждат. Стени
вдигат там, където сме имали юрти и пасища.
Скриптят денонощно протяжните волски коли -
отнасят трошляка, останал от древните капища.

Благовестие носим - мълвят. А в очите им - злост.
Нажежени очи дамгосват кръвта ни - със кръста.
И в негово име - на тъжния, разпнат Христос
амулети трошат, както вчера отсичаха пръсти.

Що народ се затри. Що народ към небето пое.
И душите им Тангра прибра, а ромеецът близо е.
Ослепиха и древните надписи… Кой да ги спре?
Паметта ни замлъкна, вградена в черковните зидове.

Владетелю, време е - ние си тръгваме днес,
родени на кон, закърмени с кумис и вятър.
Достатъчно дълго ни лъга, че в наш интерес
е безкрили, безлики, двулики да слезем в земята.

Тръгваме, кане… Предателю - утре светец!
Хронистите нека вик? ни след нас да избършат.
Писах, ювиги, на Тангра последният жрец,
твоят хранен доскоро човек…”
                                              (Тука надписът
                                                свършва).

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ