Тя хвърля сянка удължена -
прадревен звяр преди двубой;
разузнавач преди сражение,
открил за мъничко покой
в хранилището на музея.
Върху обкова й от злато
хоро старинно се люлее.
Но как придърпват ни лицата:
от първото извира чар,
след него - лик непроницаем,
лик, сякаш като с катинар
заключен. И така до края…
До сетното лице, без глас
говорещо връз тази прашна,
невзрачна лампа - то към нас
се взира със гримаса страшна.

…Да, може би е по-добре,
че зад витрината немее
и няма как да разбере
човек какво се крие в нея.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ