Не мога да разкажа всичко свързано -
покрусен съм, мъже, от катастрофата.
Ще се оттегля и от войнско поприще,
за да премисля в самота победата
на тези страшни и коварни българи.
В началото войската им премазахме
и Хемус прекосихме, и с презрение
отхвърлихме ръката им протегната.
На меч и огън Плиска бе предадена,
деца и старци мряха под диканите,
войниците в руините пируваха…
Решихме, че е свършено с България.
И тръгнахме обратно, натоварени
със злато и хоругви, към Византия.
Не ми се иска да си спомням никога
как се изсипа облакът им варварски,
как труповете прохода задръстиха…
Дотук ще спра. Защото вече виждам,
министри, че запушвате ушите си -
ще отнеса тогава премълчаното
във моите безсъници и бдения:
ще ни погуби някой ден проклетото
обсебило народа разживяване.
И варвари ще наследят земята ни…

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ