Преди стрела да го свали от стремето,
той смогна да прошепне към Небето:

“Велики Тангра, подли са хазарите!
Двулики са, злопаметни, безмилостни…
И винаги ще бъдат по петите ни,
докато накрая видят края ни.
Народът ми е силен, но безпомощен
пред техните оръжия и замисли.
Не го оставяй, Тангра, на разрухата…”

Но в този миг прониза го отровното
хазарско острие и дълго свитата
се мъчеше да чуе от владетеля
какво повтаря, вгледан към отвъдното.
И там, наблизо, с почест го погребаха.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ