Във този град, по-древен и от Рим,
изпратен тук от Бог, за да Му служа,
със вярата във Неговия Син
живея и на някого съм нужен:
вдовицата подкрепям, давам хляб
на бедния и болните лекувам -
човекът по природа си е слаб
и без утеха как би съществувал?
Не вижда никой как се боря сам
с лукавия, как той ме изкушава
със хиляди лица… И ме е срам,
когато неусетно се поддавам.
На смърт ще ида, но не ме боли -
за Бога бих приел горчива казън -
дори не питам себе си дали
е моят дом край трона Му запазен…

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ