“Престижна кръчма имах, шумна.
Почтен бе моят дълъг брак.” -
така гласят спокойно думите
на каменния саркофаг.

Той - малко тромав и отпуснат,
чревоугодник и пияч,
тя - свила със кокетство устни,
с очи, в които свети плач.

Безстрастен, бавен, триумфален,
всесилен шества си прахът,
а тези простички бакали
на барелефа си стоят.

И в мене тъжно се стопява
крепилата ме яснота,
че само Словото успява
да надживее пепелта.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ