1.

Сестри, убихме скверния Орфей!
Танцувайте по светналите хълмове.
Кръвта му във тревата ръждавей.
А някога ни плашеше със мълнии.
Сега какво? Да молим Аполон
да се смили - греха ни да забрави?
Но богът сам, по непознат закон,
любимеца си тихо изостави.
Не вярвайте, че ни очаква мъст.
Дали ще ни накаже Зевс? Едва ли.
Свирете! Да кънти околовръст
земята под нозете ни запалена…
И стореното - сторено. Напред!
Главата му отсечена отплува.
След векове ще кажат - бил поет.
Но всички ние знаем колко струваше
той, женомразецът с противен глас,
уж знаещ на животните езика.
Сега в Аид да ходи при оназ
измислена от него Евридика…

2.

…Тогава, сит на пустота
и на умора
изтръгна бавно мъдростта
от корен.
И притъмня. И екна рог.
След него - писък.
Той вля се в свитата на бог
Дионисий.
Обливаха го в пот жени,
крещеше диво
и не разбра, че отстрани
Орфей убиват.
На сутринта, бе още мрак,
лениво, вяло
влечеше близката река
насеченото тяло.
И в заблатената вода,
сред кал и клони,
край мъртвата глава видя
змиорки да се гонят.
Но той без капчица тъга
не спря пред тези
останки, даже на шега
им се изплези.

3.

Свидетелстваме: камък и ела,
вода и бор, и жертвеното вино,
и всичките небесни светила -
невинен бе покойният,
невинен.

Над прегрешилите въздаващ меч
ще вдигне Бог. Грехът се изкупува!
Главата на Орфей мълви далеч,
за живите певецът
пророкува.

Със бисерни сълзи, с ефирен глас
предупреждава своите - да помнят,
че злото има само тука власт.
А Друг решава
в космоса
огромен.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ