***
За Серьожа Есенин, сред дъх на пелин и шибой,
нека сега си припомним - нощта е такава,
че всичко ухае на дъжд, на сено и покой…
Нека отвъд да ни чуе, че не е забравен…

Нека не чувства в небесното царство печал.
Бял лист да си има. Писалка. Отворена книга.
Гора - за разходки. И свод в утринта - заблестял.
И времето, тъй недостатъчно тук, да му стига.

Нека най-после достойният руски войник
там да получи спестената тука награда.
Нека го близва по дланите с грапав език
песът му верен. И нека звездите го радват.

И нищо, че беше безумно от юди руган -
нека се молим на Бога сред нас да го пуска:
да обходи Москва, да надникне във своя Рязан,
дух да внуши на народа, погубван изкусно.

За Серьожа Есенин - човекът, останал на пост,
който ни пази дори и отвъд, да си спомним.
Щурците подемат отново напева си прост,
прохлада разлива нощта от небесните стомни…

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ