Аз не го познавам, не…
Зървал съм веднъж осанката
на летящите коне
и каретата, останала
в паметта ми като знак
завладяващ и загадъчен.
Надалеч от този впряг
бягат хората порядъчни.
Ангел или дух от ада -
кочияшът среброкос
минувача на площада
канел да му бъде гост.
Изкусително мълвял -
щели заедно да странстват,
чакал ги висок портал
към епохи и пространства.
Но не казвал, че до смърт
е избраникът - белязан.
И каретата на път
тръгвала - към нова казън.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ