Страхувам се… Страхувам се от тях.
От Ордена им - всемогъщ и тъмен.
А съм един от тях: нискостоящ -
за щастие, и твърде малко зная.
Но се страхувам - могат да ме смачкат
за миг като противно насекомо.
И златото, което съм натрупал
със тяхна помощ, ще се разпилее.
Осъден съм: пред Бог ще изкупувам
греха си, че съм Го охулвал яростно.
А Те подготвят тайно революция
и както винаги са зад кулисите.
Сега ще скрия някак тази записка,
попадне ли случайно между хората,
ще викнат вкупом срещу мене, бедните:
о, тези хора - живинки белязани
за пушечно месо на Господарите…

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ