Ето, каретата спира в сребристия мрак.
Вратите отварят слуги достолепни, във фрак.

По витите стълби надменният шлейф шумоли.
Тя застава на прага и стихва роякът пчели.

Мъжете я гледат - секунди премерен захлас.
Разстрелват я дамите с укор, от упор - в анфас.

Балът кипи. А на трона поредният крал
мисли, извърнат с досада: “Какъв карнавал!

Шайка безделници. Хищна, побъркана гмеж.
Кукли, не хора - където и поглед да спреш.”

Но учтиво усмихнат, към свитата кима едва.
…Навън снегът встъпва в хилядолетните си права.

Навън, зад прозорците, бели изящни следи
оставят нестигнали още земята звезди.

Единствен ги вижда от своя мизерен килер
гладен, премръзнал студент. И прелиства Волтер.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ