Не си капитанът, в когото повярвахме.
От земя досега нито кост, нито вест.
Но всекиму своето: мяра за мяра.
След седем нощи, броени от днес.
Ще ни търсиш сред сенките вечни, но ледени.
Ще се молиш със ужас за пристанно ложе.
Но сам, в гордостта си, уби и последния,
неповярвал, че си нищожество.
Но преди да потънеш, преди да се сринеш,
преди вдън живот да те запокитим
и родина ти стане зловонната тиня,
и се срещнеш с духа на дедите си,
ние искаме - със изтръпнал гледец
да извикаш, отворил последните шлюзи:
- Летящият холандец е мъртвец!
И всички вие вярвахте в илюзия!

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ