Но кога ще се свърши нечовешката пълна луна…
Но кога ще се свърши водата в пробития кораб?
Вече дни как припадаме в трюма, гребейки вода.
Десет дни ни обсажда свирепа, всесилна умора.
Десет дни ли? Цял век сме забравени тука от Теб.
На нашите братя отне ханаанската суша.
А за нас - път и път под суровия гибелен герб:
преплетени дракон и Ева сред стълбове пушек.
И да скърцат протяжните мачти, дъждът да плющи,
дори да поемем без дъх към безкрайното дъно
и там между миди и сенки на кораби да замълчим -
ще настъпи нощта, ще изплуваме бавно в съня Ти.
А не те ли нахранихме с толкова много тела?
И не те ли заситиха толкова праведни мощи?
Ти бе нашият Бог… Но е късно - водата преля
през високата палуба, смаза металния мостик.
…Не, за Тебе не можем да имаме милост, ни гняв.
Ще настръхне небето в Деня ни от дяволска мърша.
А сега Те очаквам на кърмата потъваща, прав,
вика ми последен с потоп светлина да прекършиш.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ