“Да, Молиер… Поредният провал!
Пиесата е нагла и лъжлива.
Защо залъгвате и своя крал,
че да плетете думички ви бива?

Напразно казваха, че сте поет.
От вашия “Тартюф” сме възмутени.
Петните Църквата със всеки ред
от пошлите си плиткоумни сцени.

Един самонадеян тапицер
да хули Бог - нима е героизъм?”
Раздвижва се ръка. И Молиер
по стъпалата на двореца слиза.

И бавно приближава към века,
когато царедворците ще плачат,
а кралят им - с изрязана яка -
към гилотината ще се изкачва.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ