Той пристъпва бавно. Чука на вратата.
Плащът му е черен. Къщата - позната.

Снема шапка. Влиза. Съболезнования
произнася, срещнат с тягостно мълчание.

- Тука той за мене, Бог да го пречисти,
казал, че оставя всички ръкописи…

После у дома си върху канапето
сяда и разлиства бавно стиховете.

Стенният часовник в полусън тиктака.
Той немее, вперил поглед в полумрака:

“Тук за Бога пише неблагочестиво.
Тука - за жената. Тук не е четливо.

Тези - да, обаче да се редактират!”
В старата камина стихове умират.

В сенките потъва неговият яд:
“Ти за мен, поете, беше като брат.

Трябва да останеш… - спира отмалял
и довършва тихо - на пиедестал.”

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ