Хубав си, рицарю, като икона.
Но кой очите ти изпепели?
Няма кралици… Слизай от коня!
Няма, момчето ми. Или почти.
Чуваш ги, викат - дано да ме жегнат
с дълги езици, със коси очи.
Пръст да им вдигна - сами ще ми легнат.
Знам ги какви са. Слушай, мълчи -
мургав гласът ми е, твърди бедрата -
радост за майстор и за чирак.
Хайде, мечтателю! Хвърляй веслата!
Тебе избрах - без ези и тура.
Луд ли си, свят ли си? Чакай, спартанецо!
Коня подкарваш - невъзмутим.
Е, заминавай към своята кланица.

С тебе не свършват мъжете във Рим.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ