(византийски поет - VІІІ век)

Еднакво ненавиждах
плебейските игри
на Хиподрума
и изнурителната битка
за живот
на столичните просяци.

Не бях сред тях.
Не бях и сред велможите.
По принуждение
понякога присъствах
на ритуалното посичане
на българи,
хванати в сражения край Хем.

Един ден ме разкриха,
че описвам
позорните дела
на императора.
Опекоха очите ми.
Езика - изтръгнаха.
Напразно.

В манастира се научих
да отглеждам гълъби.
И точно те
разпратиха вестта,
научена случайно от монаси,
за тайно готвения поход срещу мизите.

…Каква прекрасна гледка:
императорът
е скубел побелелите си кости
и истерично, до полуда, мятал
окървавените гледци на своя ужас
зад борда на живота си…

Поетът
не е бил никога щурец,
запратен в сянката на сетивата!
Добре го запомнете, царедворци.

Почивам тук.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ