Тече в съня ми тайнствена река.
Тя сутрин се отдръпва и стопява.
С какво да я сравня - не знам, така
че само с рая я оприличавам.
Изтръпнал гледам в тихия сумрак
водите й от ум неразгадани -
тече от мержелеещия бряг
към нас поток неизразим, в мълчание,
и се преливат хиляди лица
в един калейдоскоп, за да ни кажат,
че те са радостни като деца
в безплътните предели на пейзажа,
че Там са надарени с благодат
от Бога милосърден, и ни чакат,
а после се отправят пак назад…
А аз до сутринта не мигвам в мрака.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ