Да знаеш, че жена ти не подбира
любовниците си и че синът ти
е глупав, меко казано, а всички
приятели с годините редеят
и Рим върви едва забележимо
към своя залез, но малцина виждат
печалния му край закономерен.

Но въпреки това да си въздържан
и пълен с благодарност към Небето,
за да напишеш: Кротка и любяща
жена ми е, не е бездарен К?мод,
с приятели ме сподоби животът,
държавата изисква много грижи,
но всички ни изпитват боговете…

И още да напишеш: Има промисъл
в творенията и делата Божии,
тъй сродна е природата ти с този,
който греши, но ти не го намразвай,
не може грозното да те засегне
и всичко с непресторено достойнство
върши в живота си като последно…

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ