“Вителий до Лукреция. Привет.
От гъстите гори на Галия ти пиша.
Сражения безкрайни ни съпътстват.
Сражения с комари и със варвари.
Сприятелих се тук с едно момче -
наследник е на вожда ни прославен.
Все още малко е, но силно духом.
Насам-натам из лагера препуска
на кончето си дървено със вик:
- Смърт на неприятеля на Рим!
- А другите, приятелю? - го питам. -
Какво ги чака тях?… Но то мълчи,
загадъчно и палаво усмихнато.
Отново ще ти пиша вдруги ден,
защото лагерът ни пак се мести.”

Това писмо сред вещите на татко
открих случайно - бе екзекутиран
баща ми от диктатора побъркан
за реплика неволно изтървана.
Но не е дадено да предугаждат
човеците каква ще е смъртта им -
безсмъртните към нас са завистливи…

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ