До достопочтения Назон. От Рим
ти праща поздрав твоят император.
Овидий, минаха тринайсет зими.
Косите ни поръси бяло злато.

Наскоро се замислих за дълга
към теб, неизплатен до днес, и дълго,
по цяла нощ, приятелю, не спя.
Оказва се, че страшно съм се лъгал -

единствено във младите си дни
със теб, с Хораций, сме били щастливи,
а другото е пяна и мъгли,
илюзия, че коренът ми жилав

е победил презрените стада,
безкрайното гъмжило от кастрати.
И свеждам побелялата глава -
по теб тъгува твоят император.

Върни се в Рим. Тук нямаш врагове,
а даже да си имал, те са мъртви.
Един старик в очакване снове…
Приятелю, ще те прегърна първи.

А нов рояк поети на възбог
коси и ръст по кръчмите развява.
Върни се в Рим, поете тъмноок -
фалернското вин? те заслужава.

С писмото си изпращам и войник -
така по-бързо то ще те намери.
Привет! Да оцеляваш всеки миг.
И да пребъде Римската империя!

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ