Не Го възпрях във пътя Му на мъж.
Но на Голгота в мене заклокочи,
когато ме погледна изведнъж
и мълчаливо към Йоан посочи

и рече: - Жено, ето твоя син!,
и после: - Ето, майка ти, Йоане.
Сама си знам как промълвих: - Амин.
И трите дни - три века изпитания,

прекарах в покаяние и пост.
А постепенно като бисер в мида
слухът растеше: “Разпнахме Христос.
Отец ни разгневен е и обиден.”

Внезапна мараня… И Го видях:
по улиците на деня премина,
понесъл целия човешки грях
и през сълза едва-едва ми кимна.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ