- Нечестивият нека ни води - един изръмжа.
И без друго оттук е минавал, пустинята знае.
Ни жега го хваща, ни бедуинска стрела,
и само и нас за да трови, се прави на важен.
- Кой ни излъга, че бил е пророк във Юдея? -
провикна се втори. - Пророците ходят във бяло.
А този е дрипав… Вижте, ръцете му в белези.
Челото - в рани. Няма дори наметало.
- Но щом като пътя познава - извика и трети, -
защо досега е мълчал? Защо не ни каза?
Керванът измира… Започваме шестия месец,
откакто проклетата Индия търсим напразно.
- Не го ли видяхте - четвърти тълпата разбута, -
че сутрин, на изток, на някого дълго се моли
и сигурно само изчаква удобния случай,
за да погуби стадата ни с някоя болест.
- За тебе говорим! - последен водачът се вдигна. -
Събирай багажа. Тоягата вземай. Ще водиш!
Дойде ни до гуша… Където и както да стигнем -
все едно. Само теб ще държим отговорен.

Човекът потръпна. Огледа събраните строго.
После вдигна спокойно ръка под студения вятър.
И бавно керванът стъписан потегли надолу.
И затвори след него вратите си тъмни земята.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ