Трийсет години изнасях нощното й гърне,
ресах косата й,
ходилата й стъргах
и затова потвърждавам:
Клеопатра си беше уличница от малка
и въртеше както си иска мъжете,
но не можеш да надлъжеш живота.
Историята обаче също е жена,
затова и си избира подобаващи идоли,
на които да служат дебелокорите хора.
Не тъгувам, че ме забравиха
и тъмнокожите голтаци от пустинята
разграбиха гроба ми.
Не тъгувам.
В следващия ми живот
божествата ще ме дарят с друга орис,
достойна за тези,
които ги следват
смирено.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ