Тя бягала. Нелепо. Нелогично.
Отнасял я подвижният й кораб.
Тя изоставяла сега Антоний.
Сама бе настоявала за морско
сражение, а ето, че когато
то станало, побягнала безславно.
(А изходът от битката, ни казва
Плутарх, съвсем не бил все още ясен.)
Видял я да потегля, и Антоний
зарязал своите войски да гинат
в горящите им кораби край Акций.
Това предателско, внезапно бягство
не е ли символ как ще свърши всичко
(не само - легендарният Египет),
тъй както е започнало във рая
грехопадението на човека:

от безлюбовието на жената,
от слепотата на мъжа разлюбен.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ