***

Двама мъже. Силен вятър. Забулва небето
вихрушка от прах. Сред пустинята те са. Замират
постепенно лъчите на слънцето. Два силуета
мълчаливо се движат, с усилие. Гледа всемирът.

Как до тука са стигнали няма сега да узнаем…
Подхваща единият своя другар. Те залитат.
Те се тътрят сред пясъка с мъка. Дали са към края
на своите сили? След тях се изгубват следите…

Търговци ограбени или войници ранени,
посоката сбъркали двама случайни познати? -
все едно. Те вървят. А далече пролайват хиени.
Безкрайна, безмълвна пустиня. Пустиня и вятър.

Колко часа вървят, колко века пристъпват мъжете…
Рухва внезапно единият. Другият спира.
И кадърът вече отново показва небето
и вятъра, който над малките купчини свири.