Той беше свикнал да превива гръб
пред грубите началници. Жена му
го гледаше понякога със присмех,
дотягаше му сламената къща,
покорните животни, махалата…
А казваха отгоре, че напредва
Египет. Подозираше, че лъжат.
Веднъж, преди смрачаване, в хамака
пред старческите му очи премина
видение: невероятно беден
слепец, но със осанка благородна;
страна напълно непозната; хора,
които са го наобиколили.
Слепецът пееше за дълга битка,
за град, превзет със хитрост. Вековете
надаваха ухо. И той заплака,
кръвта си собствена видял да диша
във този дрипав, богоравен странник.
С домашните си спря да разговаря
и в пъстрото пристанище се гмурна -
о, свобода в насладата да гледаш
новодошлите кораби, да вдишваш
морето час преди да зареве…

Във вените му някой бе опънал
платна и в тях свистяха ветрове.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ