О, Майко Нут! - помисли.
Майко Нут.
Не се отдалечавай от Египет,
от пасбищата, арфата, скорците,
от хълмовете, рибата, жасмина,
от плътта, която ме напуска…
Успокоявай ме, към мен се плъзга
и шумоли страхът ми първобитен -
лодкарят неусетно приближава.
Плясък на весла отляво чувам.
Отляво. Във гръдта. Все по-навътре.
Но, Майко, твоят поглед придружава
редуването на луна и слънце.
И в мен се влива силата да вярвам
в превъплъщенията на зората.
А тези редове с незрими пръсти
следобедното ми сърце написа.
О, Майко Нут.
Велика Майко Нут.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ