Присмиват се на Кю, че вижда в сенките
лица, каквито няма във природата,
че дращи нещо по стените пещерни,
че пее край реката, вгледан в слънцето,
че лов избягва и се храни с ягоди.
Пред камъка за жертвоприношения
сега се пита Кю дали е трябвало
да се обичат сънните създания,
припяващи синхронно край огньовете,
че Кю е безполезен тук за племето,
че мястото му горе, на небето е -
и отговор не може да намери.

…Едно сърце извадено се мята
в ръцете жречески. Върху скалата
мигът отчетливо е запечатан,
за да напомня на мъжете в мрака
наследника на Кю какво го чака.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ