Селце, подпухнало от сън, битува в каменната ера.
Мъжете губят се по лов, жените в пещерите чакат
да се завърнат с къс месо ръмжащите им кавалери.
И пада нощ. И иде ден. И пак свещенодейства мракът.

А щом залутан пришълец сред тях от пустошта се спусне
от глад и жажда премалял, старейшините достолепно
мъдруват насаме дали и със какво ще бъде вкусен.
И се разделят призори над студенеещата пепел…

И племето задрямва пак. Въртят се месеци, години.
Изяжда мечка три деца. Мъже в тресавище пропадат.
И пак наесен се броят: “Останахме наполовина.
Дали не ни мъсти духът на онзи чужденец изяден?”

Но ето, непознат върви към селската мера отново.
Старейшините се събират. Ехти над планината грак.
И към казана се насочват очи, натъпкани с олово.
И пламъците тихо лумват в дълбокия доскоро мрак.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ