Във едно далечно, диво време
някакво семейство си живяло,
носело нелекото си бреме,
крепнело съпружеското тяло.

Но веднъж мъжът се върнал кален,
нищо за деня не уловил:
“Гледах, жено, две сърни по залез.”
Седнал. И със дни не ял, не пил.

После зачегъртал в просветление
нещо по стената. “Майко, луд!” -
шепнела си тя в недоумение.
И настъпил в пещерата смут.

Постепенно в сумрака изплували
фигури, направени с любов.
Той не знаел още, че рисува.
Тя пък знаела, че няма лов.

След това стремително начало
той отдъхнал, после продължил…
Нея с времето я доядяло,
че намръщен и отнесен бил.

Докато рисувал ловни сцена,
тя - жена му, заживяла с друг -
глуповат и кротък, без претенции,
но бизон повалял със юмрук.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ