Върху биографията, идеологията и художественото наследство на Вапцаров са изписани купища страници. Повечето - с адмирации. Като авторите им тикат под носа на читателя единствено тезата, угодна им в представянето на поета в ролята на маринист… На борец за човешки правдини. На жертвен агнец, когото разстрелът не стряска и в последните мигове пише стихове. Същите щампи стягат човека Вапцаров пред общественото мнение. Роднински спомени, “споделено” от съратници, мнение на съвременници моделира Никола от Банско като еталон за безгрешие, политическа праволинейност и лек за обществените грешки на околните. Само дето го няма човека…
С тези редове ще потърсим именно него само и изцяло в завещаната ни лирика, радостно дистанцирани от мненията и на “добронамерени” корифеи-вапцароведи, и от хулители. Както и от срамежливите намеци, че в ранната си младост бил повлиян от Яворов и от не знам още кой си…
Защото, още с прочита на “Моряци”, известно като “Марш на випуск 1926-32 г.”, изниква свежият образ на човек, съвсем наясно с ориентацията си. С родината си и с копнежа си по нещо. Какво?

Летиме ний… в далечния предел          
Чертаят с кръв дедите ни завета:
- Да пазите Вий родните морета,
Вземете си, деца, Егея бял!

Развейте стяг, развейте боен стяг -
Напред, тиранът може би ни чака
И първи ний ще влеземе в атака
С торпеден бой, с стихиен мощен бяг!

Изпълнили обета си синовен,
Ще срещнем с песни родния ни бряг
На мачтата с победен боен стяг,
Заглушени от поздрава топовен.

Македония, ведно с ареала на Егейско море, е вечният копнеж, съпровождащ Вапцаров в краткия му жизнен път. Спомен за останалата зад граници истинска родина, който пулсира и крещи в целия едноименен цикъл - емблематичен за поетичното наследство: “Песни за родината”. Не ще търсим в колко свои лирични творби авторът споменава името “България”, защото такива ще открием трудно, ако ги открием въобще. Но има ясни индикации къде не ще умре споменът на Вапцаров за истински вроденото. За татковината, колкото и старомодно да звучи днес. За родовата памет, на която остава верен през перипетиите и човешките си лутания - по Беласица, Охрид, Крушево, край бреговете на Струма и Вардар:

Над мойта земя
          в небето
                    опира
                          Пирин.
И мурите в буря
          илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
          толкоз просторен и син,
а още надоле
          е светлия бряг на Егея.

                                        “Земя”

В същото стихотворение поетът споделя, че земята, която сега тъпче, простете, е чужда. Мислите му се връщат неизменно в други географски, за жалост, и политически ширини, и в “Родина”. В “Песен”. В “Имам си родина”, “Хайдушка”, “Ел Тепска”… “Песен”, “Майка”, “Крали Марко” - защо “шест века сме чакали напразно”? В “Илинденска”. В “Доклад”:

Работи работник
в хлебарница “Охрид”,
а вътре задушно
и сиво.
Но всеки си има
малко в живота
и радост,
и нещо красиво.
Някаква фирма
увиснала горе,
фирма, зацапана в синьо,
но за работника
тя е простора
над Охрид,
тя е Родина!

Вярното чувство, оцветило истинската поезия на Вапцаров, е отчаяние, че няма да види родината си такава, каквато емоционалният му рисунък диктува. Че няма да диша въздуха на барутно-кървавата й история като син, дал себе си за нейната свобода. Тук историята е изпреварила Вапцаров, а политическите недомислия на съвременниците му не оставят място за надежди. Тогава? Остават лутанията. Нека не звучи като отрицание, но единствено темата “Македония-родина-жертвоготовност” вярно осветлява Никола Йонков като поет. “Песни за една страна”, поднесени безспорно талантливо, са кръпка в поезията на Вапцаров. Може би далечна асоциация за Крушевската република и за хекатомбата на Карев и Питу Гули. Но твърде отдалечена дори днес, от позицията на изминалото време…
Някой би споменал маринистиката. Не, Вапцаров не е маринист в истинския смисъл на думата. Познава ли морето? Безспорно, но за него то не е съдба. “Рибарски живот” и “Писмо” не подсказват трайна ангажираност в синята тематика, а ясен политически и синдикален контекст. И нищо друго. Освен тях в поезията му няма истинско море, а ако в прозата някой спомене миноносците, веднага ще отговорим, че не по-малко значими са писанията на Дора Габе, Торос, Кирил Христов и пр., съотнесени към черноморския пътепис за 20-40 десетилетия на миналия век. При това антропоморфизмът също не се появява първица тук при Вапцаров, а отново трябва да спомним “Марш на випуска…”:

А нейде там към нашата родина
Ще носят коба ято бели чайки
И вместо плач на нашите клети майки,
Оплаче ще ни парната турбина.

Тогава, като се дистанцираме от явно политическите заглавия на Никола Йонков, бихме искали да направим извод, че Македония е единственият, истински, верен и прекрасно отразен образ на Вапцаров в лирическото му наследство. Това е и поетовият образ по римуваните мисли. Всичко друго е колаж - политически, синдикален, личностно-емоционален… И мнения на псевдопознавачи, които не намират изгода да кажат истината. Както желаят…
Значи ли това, че Вапцаров не се отъждествява, въпреки гореказаното, и с България? Не. Мисля, че надеждата му е била някога изкуствените граници да паднат. Да се извърши преливане между идентични народи и истории, което днес е почти невъзможно. И ценностните регалии между македонската история и българската да се прелеят само от позицията на географския ареал, не и от политическия. Наивно. Но в името на този наивитет отдадоха време и надежди Димитър Талев, Любомир Весов, Пейо Яворов, Антон Страшимиров, Стоян Христов, Самуил Стрезов, Тръпчо Дорев, Магда Минева… Е, не се получи. Но винаги четем Вапцаров с желание, удовлетворение и с ясното съзнание, че стиховете му са панацея. За какво? За родолюбие. За съпричастност към спомена на дедите, без значение къде почива той и кой уж го е заробил днес. А утре?… Утрото ще дойде със зората на верния литературен прочит. Затова нека не представяме Никола Йонков като идеологическо чучело, пълно с партийна праволинейност. А като изключително чист, жив и днес човек с невероятно богата палитра от чувства, над които грее патриотизмът. Той грее вътре в нас, не във фалшивите спомени и оценки. Времето днес е друго…