Името на Стефан Кинчев в България е почти непознато. За него се знае малко, при все че той силно желаеше да бъде приет духовно от своя народ. Разполагаме със сведения, все пак достатъчни, да очертаем неговия житейски и творчески път. Основен извор засега са книгите му, и по-точно „Странната идея на един момък”, стихотворенията му с автобиографично начало и писмата до негови познати. Изминатият от него житейски път е поучителен и с основание е обект на мемоаристиката.
Преписката ми със Стефан Кинчев започна, когато от Комитета за българите в чужбина получих неговия адрес. Тя е краткотрайна поради смъртта му. Освен с литературоведски въпроси обаче е актуална и с биографичните данни за Кинчев, както и със сведения за живота на българите, изселници в Бесарабия и по-късно, поради военни и политически трусове - изселници и от нея. Преписката обхваща десетина писма, изпратени ми през 90-те г. на миналия век. Стефан Кинчев пише и до други свои познати българи, като И. Дундаров, В. Даракева (вероятно Даракчиева) и др., у които вероятно ще се намерят част от тях…
От наличните писма могат да се извлекат следните биографични данни за Стефан Кинчев. Като своя рождена дата той сочи 22 март 1895 г. (позовава се на черковните книги). Роден е в с. Хасан Батар (Виноградное) в Бесарабия. Родът му е от с. Маломир [Карапча], Ямболско, а родовото име - Везирев (Везирите, Везирята).
За образованието си Кинчев пише следното (в писмото си от 12 ноември 1984 г.): „…съзнавам се, че аз съм с ниско образование, в село Хасан Батар първоначалното училище, което в него време беше на три години [имало тригодишен курс, б.м. Г.Н.], и брат ми Николай, като искаше да ме учи, ме записа в двукласното училище, което посещавах само една година, не можах да продължавам от недостатки на харча, който се требваше и ме заведе в немцкото село Каргиз да се уча ковач…”
Детството на Кинчев преминава при крайно лоши условия на живот, вследствие на бедността на българите, преселници в Бесарабия. „Роден съм в една кухня. Името [вероятно е искал да напише „именно"] на кухня в него време се прекарваше зимата. Често съм болеял. Баща ми два пъти си дохадял от полето като оставал стадото си на чирака, каквото да бъде на погребението ми, но това не се случило и съм прекарвал и побеждавал болезнята…” (писмо от 8 февр. 1985 г.). И пак там пише: „Съдбата ме доведе тук, в таз тропическа страна, на 31 година на живота ми, вече съм в Бразилия 59 години”.
За семейното положение на Кинчев узнаваме следното: по пътя за Бразилия загубва две от трите си деца. В Бразилия живее в Корнелио Прокопио с дъщеря си Маруся и със съпругата си Ирина. В спомените му често се прокрадва брат му Николай, но почти нищо не се споменава за родителите, въпреки че пази синовна почит към тях. Мислите и емоциите му са изпълнени с носталгия за България и с желание да открие своя родов корен, както и да види главния си труд - „Странната идея на един момък”, преведен на български език. Това не се случи.
Кинчев почина от рак на пикочния мехур на 90-годишна възраст в Бразилия, като пенсионер - механик от железницата С. П. Парана. Там остана тялото му, а духът му, творчеството му е завещано на българската родина, която той не е могъл да има като място за живот и дейност.
Писателското дело на Стефан Кинчев не е твърде обемно. Той работи предимно в художествената проза и отчасти в лириката. Това е запазено за читателя. Сам Кинчев съобщава в писмото си от 26 ноември 1984 г., че е написал още три книги, които са имали злощастната съдба да бъдат изгорени от него. Ето какво точно съобщава той: „Имах още три книги написани: 1) „Миланка”, 2) „Истина или лъжа”, третата - „Какво струва честността”, но аз ги изгорих, заплашен от цензурата в 1964 г.” Цензурата в Бразилия е създавала сериозни трудности на Кинчев. Освен това и липсата на средства не му е позволявала да реализира намеренията си. Потвърждение е написаното в писмото му от 12 ноември 1984 г.: „Както средството ми финансово беше много малко, търсих печатница, която да напечата по-евтино, но таз печатница направи много грешки и сетне в бразилската революция в 1964 година моята книга беше арестувана, защото името беше руско, и като изследваха напечатания първи том, намериха, че сам в политиката „импасиал” (неутрален), и я освободиха”.
Кога започва интересът на Кинчев към писателски изяви, може да се съди по неговите съобщения. Не може да не се отбележи, че този човек, останал без системно училищно образование, отрано започва да пише, за да се оформи като автор под въздействието на събития и външни тласъци:
„Колкото моята творба - пише той в писмото от 12 ноември 1984 г., - я наченах от малки години, като на играчка и съхранявах моите манускрипти. Тука в Бразилия ги преведох на португалски език, но не ми беше на ум да ги напечатам.
Един бразилски писател нощува у мене и начена да чете манускриптите и ме подбуди да ги напечатам.”
Книгите на Стефан Кинчев са написани на португалски и както той сам съобщава, при набирането им са допуснати много грешки. Те обаче имат едно достойнство, което се оказва важно сега, когато се издирва началото на творческата му дейност, и в по-широк аспект - творчеството на ония българи, принудени да живеят и работят далеч от родината си. В книгата „Странната идея на един момък” на обложката са поместени биографични данни за него. Освен това художественото оформление на книгата е показателно за българското му съзнание и копнеж по родината. Поместена е скица на вятърна мелница, предназначението на която е да заинтересува българите в Бразилия, да събуди носталгията им. Резултатът не е такъв, какъвто е очаквал; този, на когото показал рисунката, изказал отрицателно отношение към нея, защото тя му напомняла трудния живот в страната.
Освен посочената рисунка, вътре в книгата има и скица на автора, а друга илюстрация на заглавната страница очертава картата на Европа и неговия емигрантски път. В едно от изданията има корица, в долната част на която е поместена географската карта на Бесарабия. Текстът на районите, на градовете и селищата е написан на латиница, но с главни кирилски букви е означен районът „Придунайски край”. На пета страница, при заглавката „Напускане”, е поместена илюстрация на българско хоро, на която личат играчите мъже и жени, техните български носии, свирещият на кавал човек и всичко това е пояснено с изписаната дума „хоро” (Khoro).
Стефан Кинчев е прозаик, но понякога се ориентира и към лириката. Някои от стихотворенията му са поместени в главната му книга „Странната идея на един момък”, която съдържа на няколко места стихотворения, а освен това в текста са използвани български народни песни, изписани на латиница, но са на български език и за да бъдат разбрани от чуждестранния читател, авторът е дал техен превод на португалски. Начинът на писане е такъв, че не оставя никакво съмнение по отношение намеренията на автора: той цели да запознае чуждия читател с българския начин на живот, като внася много пояснения на неизвестни за него предмети, обичаи и др.
Стефан Кинчев е писал стихотворения, но те са по-малка част от неговите поетически изяви. В някои от тях преобладава автобиографичното начало и те могат да бъдат ориентир в духовното му развитие и в стремежите му. Стихотворението „Европа” е показателно за трудния му, но изпълнен със смисъл живот, доколкото се изявява като дете на революционна Европа. Сътресенията в обществото са сложили траен отпечатък върху мисленето и чувствата му:

Европа, страна на моите две родини,
които живеят, борейки се за теб,
защищавайки степите на Урал,
дори нямам местенце за гроб.

Българското начало като същност на неговата душевност прозира в легендите, в майчината песен. Европа е земя на жестоки противоречия, в нея животът на индивида е труден и мъчителен, но не убива патриотичното чувство на Стефан Кинчев. В поантата на стихотворението е изразена носталгията по родината. Лирикът изповядва:

И сега, когато старостта ме притеснява,
само любовта към теб не ме напуща.
Не преставам да сънувам божествената земя,
която толкова време не съм виждал.

Личното начало на стихотворението е следствие на отношението на автора към лириката: той я схваща като изповедна, нейното значение съзира в искреността на изказа и художественото послание. Не е без значение за посочената особеност и конкретният повод за написването на стихотворението: замислено е като приложение към романа.
Лириката на Стефан Кинчев се посреща добре от читателите, потвърждение на което са пожеланията на издателството:
„Безкрайно ни е приятно да представим тук стихотворението на нашия скъп брат, поет и писател - Стефан Кинчев, по случай неговата 90-та годишнина.
В издателската къща „Валтер Самариан” се откриват врати за тези, които правят първите си стъпки в поезията и се срещат със силата на творчеството, с блясъка-на този велик мъж, пример на любов към културата, към красотата в неговите чувства, които бликат от душата му, която пее…
Тези чувства са израз не само на издателската къща, а на целия град, който го поздравява с любов…”
Цитираните редове са показателни за оценката, получена от Стефан Кинчев в новата му родина Бразилия, която не измества обаче България.
Стихотворенията на Стефан Кинчев са пропити от социални тежнения, които са отзвук от личната му съдба. Те са несъмнено доказателство за насоката, в която той би се изявявал като лирик. Написани са на португалски, но носят белезите на оная лирика, която е присъща и на българските лирици: предпочита катрените с кръстосана рима и с изява на емоциите на лирическия субект.
Лириката е една от областите, в които може и трябва да се търси приносът на Стефан Кинчев като изявяваща се творчески личност. Това може да стане чрез изследване на основното му творческо дело, назовано „Странната идея на един момък” (младеж). Книгата му е обширна по обем и е съставена от три книги, издадени по различно време: първата се появява през 1960 г., втората част носи дата 1969 г., а трета е свързана с цялостното оформяне на този труд, за който авторът настоява да бъде разглеждан като едно цяло. И не само настояването му, но и оформлението на книгата е достатъчно убедително доказателство за тематичното единство и за образната специфика, предпоставка за единството.
Разглежданата книга е твърде своеобразна по жанрова специфика: тя носи признаците на мемоарно съчинение с особеностите на автобиографичната белетристика, както и на художествено повествование. В нея има изобилен документален материал, който й придава достоверност, присъща на историческото изследване.
Художествените особености на тази книга са свързани с образа на Стьопа, проследен от детските години до зрялата му възраст. В него автобиографичните данни са несъмнени. Той е бедно момче, останало отрано сираче и оставено само на себе си. Това положение в живота изостря любознателността му, която се изразява в особен интерес към миналото на родината му. То с внимание изслушва разказите на старците за родния край, подтиква ги да разказват. Силно впечатление оставят у него разказите за Хаджи Димитър, Васил Левски и Хр. Ботйов, обича народната песен…
Писмата са приложени с присъщите им езикови особености, с печатните грешки, едни от които са следствие на недостатъчното познаване на съвременния български език, а други се дължат на липсата на подходяща пишеща машина, която да има всички букви и препинателни знаци. Тази автентичност внася елемент на исторически и етнографски колорит, които са не по-малко интересни за неговия изследовател. А иначе, с тези няколко реда се опитваме да припомним за бразилския автор Стефан Кинчев, който обичаше България и се надяваше на някаква мъничка взаимност…

ПРИЛОЖЕНИЯ

Господин Гьорги Николов
Бургас
Балгария 17 ииня 1984

Г-н. учонни балгарен Гиорги здразствуйте.
С гояма радость причетах, ващото писмо о 1октебря
таз година - Спаеиба. благодарява за отделеното Вашо тый скыпо вре време з меня тук в далечната Бразилия.
Второто писмо получвам от Бургасл пыарвото от една госпожа имито и Веска Даракейва - ул. Гелеман -9 .
Ващо писмо го причетас и разбрах чи Ва интересува моята творба “Страна идеиа на един момак” като сте причетали статията на Др. Стоянов под име “Корени в Бразилската земя” горя-казания былгарян Стоянов направи на меня много което дажи не заслужвам? Той иска мойти книги и аз моги пратих и както Г-н Стаянов обладава португалкия язик причеталги и ги разбрал тяхното содержание.
Навсрно, аз нямах никакав выход литсратурни, никакав прогрес от тукашнити читатели. Напечатахги да интересувам тукашнити нати имигранти - былгари но всичко туй беши напразднол отпечатах на задната кора на книгата една вятарница от тез които много гиимаши в былгарскити села в него време сас цел даги подбудя и заинтересувам но няма побуждението което учаквах; Пырвата книга показах на идин от нащи переселенци той като видя илустрацията на вятарницата искрищял махния от тук: колку сам страдал сас тая вятарница… и такоа беши последствието на моя литературни труд…
Аз сам пансионист като бивши механик на железницата С. П. Паранс. Додах в Бразилия без нищо загубях двете от тритими деца по патя за в Бразилия устанах сас дащеряси Маруся която не жувей при меня тоя дни моята жена Ирина заболя и аз я испратяях при дащерята в гад Лон Лонлрина 60 кил. от Корнелис Прокопио. Тя е учителка пенсиониска имаси каща в гореказания град апк аз жувея сас нения син Роберт.
Радвама вашето требвание от меня за будощо по добро…
Аз пратих идин сеземплар в двата тома на Народната библиотека в Соfия и получах удостоверение от там сас благодарност, Г-н Стоянов получи всичка моя творба (Той се намира сега в Мекс сика)
Проfесор Иван Дундаров тожи има моята творба, той се обеща да переведе от португалски на балгарски ясик но в последнотоси писмо ми собщава тый, -Няма Пари за перевода и то зависи от даржавата - и тый делото устана без последствии.
Ес Ви испратя четертяах ниги, коитоса два тома, пырвия том е една книга и вториа в три книги всичката творба с 750 страници т е.
Испращам на Вашо име без никакви условии ако ги удобрите и намерите достоййни за култура на моя народ давамги без никакво требвание или печалба за трудами…
Прустетими грешкити защото не биждамл веч моити години са 89 и често болея…
Моята машинка няма буква “Г” и твырди знак.
Благодарява за Ващото добро пожелание на меня като искам да выразя сыщото на Вас Господине Гиорги Николов от автора на творбата Стрна идаиа на идин момак - Стеfан Кинчев

(п)

                                                  12 ноябри 1984
Господин

Гиорги Николов

Бургас - Болгария.
Могоуважаеми Господин Ученни Fилоолог Николов, прочетdх неколко пытя Вашето писмо чудно складено и с голяма осторожность писанно като ч се обращавати на някойси тый сыщо учен но, сознавамся че аз сам сас низко образование, в село Гассан Батыр Первоначально училище което в него време беши на три години, и брат ми Николай като искаши дама учи ма записа в Двух-класното учиище в което посещах само една година, неможах да продлжавам от недостатки на харча койтосе требваши и ма заведи в немцкото село Каргиз да се уча ковач…
Колкото моята творба я наченах от малки години, като на играчка и сахранявах моите маноскрити тука в Бразилия ги переведах на португалски язик но ними беши на ум даги напечатчм.
Идин бразилски писатель нущува у меня и начена да чете мано-критете има подбуди даг напечатам. Както средствотоми fинансеро беши много малко трасих печатница която данапечата по еfтено, но таз печатница направи млoгo грески и сетня в бразилската революция в 1964 година моята книга беши арестувана защото иметто беши руско и като иследваха напечатание пырви том намереха че сам в политика „импасиал” нейтрален, и я асвободиха.
Втория том на”Странна идеия на идин момак” я напечатчх в моя град като плащах по малко…
Писмотоми кам Вас е предопреждение че аз сам сас низко абразо-вание защото беднотоми состяние не позволи да предобия по выше абро-сование; извинети грешкити ас слабо виждам, като тряббва да исзляга сас меня трябва да има човек дама води…
Машинкатами няма „Твырди Знак и буква „F” и други знаки..
Сега ва благодаря за ващо тый хубаво писмо и вВи желая добро здрави и далак Живот - Кинчев
(п)

*Всички писма завършват със собствения личен подпис на Стефан Кинчев, който е изграден въз основа на изписването на имената му на кирилица.

Г-н. Гиорги Николов
Бургас
Болгария                                                                                18/10/84
Уважаеми учони Николовл днес рано еспратях по тукашната почта 4 книги по морел на мойта творба на Вашо име; исках даги испратя по воздуха но видях че е млого скыпо, искаха-ми 30 хиляди крузера апак по морето 5 хиляди; Вий щеги получите за един месец, тый испращах на Прf. Дундаров и на Д-р. Румен Стоянов и тий ги получаха в Соfия.
Заметвам че, аз като писател и поет в Бразилия нямам достаточно абразование, имам первоначально училище е една година в двух-класно училище; брат-ми ни даде да законча курс в двухклассното училище защото ма взе и ма заведе в немцкото село Каргас дасе уча ковач.
Искам да знам, защо в былгарската литература буква „В” е голяма?, ако имати случай дами пишите замотете вопроса.
Желаях, дорде сам жув давида моята творба переведена на на былгарски язик е дорде сам жув дапричта несколко редове на мой родни майчен былгарски язик.
26 )ктябра в 8 часа вичерта тука щеми правят “Оменажен”(юбилие) като поет и писател в града дето жувейя Корнелиу Прокопио л щата Па-рана - Бразилия в централния културния дом, туй се случи не учаквано низнам даже кой подбуди туй дело?
Колкото за Д-р. Стоянов получва често от него писма, той сега е в Месико и ми са обеща че ще иде в Былгария на отпус тез дини и ще траси
возможност да се збыди перевода на книгатами Страна идейя на идин момак. Мисля че Вий щего срешните в Былгария.
ЖелаеВи най доброто от Господа Бога и дылги години на живво-ТяВи.
ПисматаВи всегда ще имат отговор от мене.
Ваш Cтefaн Михайлович Кинчев
                                                                                                     (П)

Д-р.
Гиорги Николов
Бургас Былгариая                    26ноябрь1984
Драги Господине, учени Николов - здравеите!
Получах Ващо рчдостно писмо - спасиба, снимкатаВи на млад былгарен, красив аспект; интерсно сас сходството на иин наш родственник по име Николовл брат на моята буля Матрона които fамилиятаим тый сыщо Николов. Както е извесно от нащи стари хора сме дошле от Карапча близ река Тунжа л днес е маломир, мо, Вие сте от Бург ас неможа да саде че сте един род? но схоството много близко по Вашата снимка. Аз Ва благодаря за такав чудни подарок от Вас
По словатаВи сякахщ ще вида ощти дорде сам жув моята творба на майчен язик, голяма радость!..
Бог даВи е в помощ!..
Моето чествувани в града-ми Корнелиу Прокопиу сами неснам кой подбуди делото на „Оменажен”; в града имами 5 писатели и млого по учени от меня които обладават местния язик нол нямаха туй удоволствие което сторяха на менял до сега низнам кой подбди това дело.
Испращам-Ви идна моя снимка аконеВиса хареса пишетими ще Виспратя друга…
За моята по подрамна биограfия ще намерите в первиа том на пригавкити на книгата, на пырвия том. Хай! да видим сега переведена моята книга, моя труд, на былгарски язик.
Имах ощи три книги написани, 1, „/ Миланка” 2- Истена на или лажа” третета како струва чесноста” . но аз ги изfурих заплашен от цензурата в 1964. Благодаря-ви за Вшия труд прущавайти и извинети за млогото грешки в писмотоми защото невиждам.
(п)

Д-р.                     14 январ1985
Георги Николов Бургас - Былгария
Уважаеми Былгарен, пишеви Стefaн Кинчев. Получах вестника „Народни Другар” сас Ваща стаия чудно описана, спасиба.
А ко несте получели мойта творба, молява пишетими ще испратя други по воздуха.
Передайте моята благодарность на Ганка, о меу муито обригадо! за дето перевела репортацията в вестника „А Воз до Пово” fазбира се че Ганка ще бьщи переводчик на моята творба?…
Заглавието на книгата тьш да бьщи, „Страна Идеия на един момак” само чи, имито на автора неможи да бьщи „КIЬнчев” но Кинчев защото ако быди таз моя книга продадяна в Бессарабия (Бившата Бссчрабия имено в в родннотоми село никой не ма знай сас името Кнчев но ма знаят като Кинчев?; Това е моето име и през име в роднотоми село…
Отказвам-се от какав не буть заработок от моето творение микаква печалба, аз меща.
Акао можите да fлезете в контакт сас кмета на селото Маломир билото Карапча моля Ва да питати селската глава имали остананали някойси хора от моя род, „Визирски” което прозвище до сега е в роднотоми село Гасан Батар… аз му писах писмо в което му се мoпиf дами отвырни вопроса но нямах никакав ответ..
Уважаеми Д-р. Николов великое спасиба за труда Ви! прущавайте ваш знаком по писмата Стеfaн Михайлович Кинчев.
(п)

                            8 Fевраль 1985
Драги-Ми учони былгарен, благодаряви за милото Ви писмо от 29 январ 1985 година; писмото Ви достигна в Бразилия за 9 деня, товае редкость.
Днес, Ви испращам по воздуха пырвиа том на Страна идейя на един момак, и ако не получите книгити испратени по напред по морето ще Ви испратя и вториа том който е пачатан в три книги.
Разбирам чи пырвия том, макар че е по малко листе от вториая том ще даде време дасе сообщим каквото переводчика дани остани без работа, ще даде времито да достигнат ощи трити останали книги.
Недчвно получах неколко инострани писмав които отметват чи са чули за меня в Былгария и взели адреса-ми от списанието „Родобюлие”.
Едното от тез писма е от Австралия което ви го испращам да го причтети…
„” март испылвам 90 години, денат наближава.роденсам в една кухня, името на кухня в него време са прикарваши зимата, често сам болеял, бащами двапытя си дохадял от полето като оставал стадотоси на чирака каквото дабыди на погребението-ми но това ниса случало и сам прикарвар и побеждавал болезнята…
Садбата ма доведи тук, в таз тропическа страна на 31 година на животя-ми, вече сам в Бразилия 59 години.
Д-р. Стоянов пишими често и аз му испратях програмата записана на магнитна лента да чуе моята реч на деня на чествуваниетоми от Fакултета на Fилосоfия и местнити власти.
Господин Румен Стоянов сега е в Мексика, сас него веда постоянна переписка.

Драги мой николов, от меня на Вас и семейството-хх Ви най добро пожелание удача в Вашто предпринятие каквото моята творба переводаи да быди удачн,..
Привет Вам и дыалги Години на животя-Ви!..
От Стefaн Михайлович Кинчев                     Очаквам ответ
(п)

                                               21 март 1985 Многоуважаеми Г-н. Гиорги Николов - здравейте!
С настоящето ви уведомлявам че получах Ващо сладко писмо сас „Мартиницата” която ми возбди детскити години в март месец се носяхми мартиници, моята майка която тый се грижиш з меняа като испалваши традиционалн9я обет….
Млого марадва вашето желания да идити в Маломир и дассе постараите даисдирите нашета погасна ла вамилия или-же прозвще „Визирята”.
Аз cым болен,имам шага на михюрси (пузир) на второстепени рост, казват че можи дасе излечи.
Утря испылвам 90 години; роденсам в 1895 22 март, това сре истрирвано в церковнитеи книги в село Гасан Батыр - днес е Виноградное. Радвамся ощи спорее получванието моята творба испратна в fевраль месец, само низнам квосе случи са пратените по морето и че веч се в расположенися на таз мила жена Ганка.
Млого желаяf да получа някой страници переведени на былгарск язик дорде сам жув.
Благодарява за всичко Г-н. Николовл Бог да вие в помощ! азл Степан Михайлович Кинчев които предкитиму дошле в Бесарабия от село Карапчал прущавай и извинявай…
(п)

                                                  25 мчрт 1985
Много уважаеми Д-р. Николов - Здрвейте!
Вспонях вашето иелание да имате и четете поези9 и случ йно домат на Поета в нашия град ма честити като напечатаха едно мое ствихотворени „Витамас да Инfлацао” (переводчика-ви ще разбире), това е на парвата страница на списанието „СЕР ПО Етч” което с издава в Дома на Поета кой о аз участвовам, като член.
И на другата страниц Дома на Поета описват моето чествоание.
В сякой идин брой излягва една моя поезиа - таз аз Вия пращатам
Прущавайт и вземете привет от тука о С.К0нчев
(п)

                                                18 април 1985
Уважаеми Д-р. Гиорги Николовл може и да Ваотруждав м сас мойти писма но тук идва ощи едно на Ваше име.
Имам справочни лист на грешките на моята творба които се с неос-торожнос сторени от издаделството на первия том л което мисля че ще быди полезно на переводчика добрат Ганка; напримерл там има мяста дето е казано „Турба” и отпечатано „Туба” - Бел ГРадл е Болград и тый нататак.
Главнотол моя интерес е да зная как варви перевода е ако има как дами испратити някой листе веч переведени от португалски на былгарски язик…
И друго как сас Ваща справка в село Маломир относно за родат-ниЛ
И кви новости имати в Бургас и Болгариая?
Аз тука подир операцията на михюря като очистиха от рана и простата сига приимам лекарства постоянно.
Едно само ми са нормализа - еденто? но изкубех тяжест на шас-надесет кяла и варвя млого трудно….
Останалото вий наверно четахти в последнотоми писмо за чествува-нието на „Дома на Поетите” и мойти 90 години на животя-ми,
прущавайти и извиняваите
                                                  Ваш Стefaн Кинтчев
(п)

Д-р.
Гиорги Николов

8000 - Бургас                    8 Ииля 1985
Балгария

Много уважаеми учени Николов, здравствуйте!
Ощи идин пыт ви пиша щ на дежда даще добия Вашия ответ конкретно отнощно перевода на моя труд (творба) „Страна идея на идин момак” и най много мое желание дордещам жив давида книгатами на-печана в мойти раце на былгарски язик?…
Искам да знам, получахтили книгити испратени от меня по море? или ощи нестеги получали?…
И Вий, как прижувявати? Вашето семейство?.. Чещто получвам пищма от Румен Стоянов, той е в Мекщико. Неговото желание е както и мойто по щкоро книгата-ми да излези от печат.
Както Ви пищах, правихами операция на пикочния михюр като звадяха язва от която тичеши крыв и щега няма повичи крав но пт дето минава пикочта ма боли от день надень повичи.
Очитими почти щовщем затемняха чета щащ увеличительно щте ло буква по буква; поради това прищтанах да пиша .
Приветщвайте от меня Ващи ближни и Ганка дето се труди на певода.
Моля Ва Господин Николов акоми пишити,пишетими на машинка защото рокуписното го чета с голямо затруднение..
Млого ви здрави и прущавайти
                                                  Вашия Стefaн
(п)