Текстовете в книгата “Български пера в чужбина. Пътеписи. Морски блянове” имат двузначна цел. Да припомнят имена на наши творци, живели и творили извън родината, като някои от тях са оставили кости в далечни краища на света. Други се връщат, за да опишат митарствата си върху максимата: “Хубаво е там, където ви няма”. Факт е, че тези писатели, където и да са пребивавали, обаче, винаги са се самоопределяли като българи. Това означава, че мястото им е в нашата литературна история заедно с имената на автори с българска кръв във вените. И с поглед към старото отечество на един от родителите - българин.
Забравени са и някои от пътеписците - защо? Опитваме се да припомним част от техните страници. Те далеч не изчерпват темата за пътеписното ни наследство до 50-те години на ХХ век. Но подсещат изследователя, че има и такава тема.
А българската маринистика отдавна е завоювала своя синя територия и людете на перото, дали много за нейното утвърждаване, не трябва да се забравят.
Съзнавам, че част от имената се повтарят и преплитат по страниците, особено в първия дял. Разбираемо е - преплитат се съдбите им, както и житейската им предопределеност. Но за тези повторения, независимо от всичко, моля да бъда извинен.
Ще се радвам, ако страниците тук подтикнат други изследователи да изтрият праха на забравата от имена и заглавия, достойни и за нашето съвремие.

Авторът