Дъщерю моя хубава,
във пътян върви ко́пеле,
и́злези, позна́ ли гу щиш?
- Познах го, майчу, познах го –
Гюлсю́миноно Мехме́тян,
къде е нах там търнало…
Чим то е тъ́рнало, майчу,
нах да́хън, нах Дери́дере,
да зи́ма же́лни кава́ле,
да седнат, да ги засви́рят,
на Мечи́тскана чеи́рка.
Чи са Мехме́тя фа́тили,
трои́ца чърни заптие́,
че са Мехме́тя изве́ли,
на висо́кана пла́нина.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД