Къ́феджи, ва́кло юначе,
сос ми, къ́феджи, минавай,
приз нашине равни дворове,
чи ще са сети майка ми,
че ти за мене поми́наш.
- Момне ле, мъри, хубава,
ти то́лков ли са ни се́таш,
как да излъжиш майка ти?
Ми́жово ми е, юначе,
на пазар ми е тъ́рнало,
приз мене са е ма́хнало,
та съм му, майчу, постла́ла,
не́постилано ха́лище
и върху ше́ренко килю́мче.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД