Пустана Айша…
Пу́стана Айша Мла́дина,
пустана душа шенли́ва.
Открай я руба приле́га,
врить моми́нону гизди́ло.
Сбрал й бех, нишен проводил,
пък те ми го е въ́рнала –
уста́на ми е напу́кала,
сърце́но ми е всре́дила.
Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД