Яла моме, о́творей ми,
от пъть ида, изморен съм,
за тебе заболен съм.
Ро́са роси́, конян ква́си,
ветер дуе, мене мрази…
- Льъ́й ти по́тун, вкарай конче,
льъй ти плевня – ме́тай се́но
и ти ле́гни в я́слана.
Да са съмне саба́хален,
да та видят комши́ене –
ти от де́ си и какъв си.
Мойно либе е уве́дено,
скоро тъ́рна – съва ниделя,
съва ниделя, сой пунде́льник.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД