Пусто лудо, пияно,
ги́здаве са га́лехме,
се три, четри години,
в пе́тана е тъ́рнало,
тъ́рнало да са у́пива.
Щиш да са, лудо, прима́жиш,
по бре́гове и я́рове,
по синине ле́дове,
по високине бърчи́ни,
по длибо́кине падини.
Вчера минъ́х, поминъ́х,
ти бе, любе, в бахчъ́на,
та босилек саде́ше,
саде́ше и разса́даше.
О́ткъци ми щъ́лбица,
на́кичи ми ки́чица
и ми я приз плет пре́хвърли –
ще да я ма́хна приз ли́це
и ще я кла́да в па́зушка.
Ага́ я махнах приз ли́це,
ужу́ли ми са ли́цену,
кога́ я кладах в па́зушка –
изгоре́ ми сърце́но.
Сва ни е било босилек,
най ми е било коприва.

Ефим Ушев – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД